Не е ли, наборе, за яд, не е ли?
Работихме в чужбина и неделите.
Завърнахме се трайно във Родината
и карикатура вече е картината... 

Надути перки, сякаш самолети,
а всъщност са си плюли на късмета
и нищоправенето яко го владеят...
Заплати вземат и добре живеят... 

Е, как се вписваме във тая драма?
От честен труд в реалността се пада.
Защо ни бе такава орисия,
да се доказваме сега на тия?... 

Защо, бе, наборе, изтръпват ми ръцете?
Аз винаги работя със сърцето!...
"Той има." - казват. Дават ми трохи...
Аз също имам своите мечти... 

Не сме ценени! Явно сме зараза!
Не, няма нищо вече да им казвам.
Наученото с тишина ще го завия.
Проклета емигрантска орисия...