26 авг. 2009 г., 15:29

Орисия, съдба или магия

612 0 0

Времето си върви, животът си тече.
Светът се променя със всеки изминал ден.
Всеки расте, изгражда се като личност,
но в крайна сметка си остава същия.

Просто никой не може да ни опознае,
дори самата личност понякога не знае!
Кой съм аз, какво точно искаш от живота,
а кой си ти, това е много трудно.

Както вятърът като полъхне,
всеки път търся завет.
Дъжд или пък сняг да завали,
гледам да съм на сухо и топло място.

Защо трябва да се мъча да се променям,
та това е напълно невъзможно.
То по някакъв начин е във мен,
заложено още в мойто рождество!

Аз си мисля, че просто трябва да сме хора
и винаги да мислим трезво.
Каквото има да се случва,
никой не може да го промени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...