26 авг. 2009 г., 15:29

Орисия, съдба или магия

613 0 0

Времето си върви, животът си тече.
Светът се променя със всеки изминал ден.
Всеки расте, изгражда се като личност,
но в крайна сметка си остава същия.

Просто никой не може да ни опознае,
дори самата личност понякога не знае!
Кой съм аз, какво точно искаш от живота,
а кой си ти, това е много трудно.

Както вятърът като полъхне,
всеки път търся завет.
Дъжд или пък сняг да завали,
гледам да съм на сухо и топло място.

Защо трябва да се мъча да се променям,
та това е напълно невъзможно.
То по някакъв начин е във мен,
заложено още в мойто рождество!

Аз си мисля, че просто трябва да сме хора
и винаги да мислим трезво.
Каквото има да се случва,
никой не може да го промени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...