Aug 26, 2009, 3:29 PM

Орисия, съдба или магия

  Poetry » Other
610 0 0

Времето си върви, животът си тече.
Светът се променя със всеки изминал ден.
Всеки расте, изгражда се като личност,
но в крайна сметка си остава същия.

Просто никой не може да ни опознае,
дори самата личност понякога не знае!
Кой съм аз, какво точно искаш от живота,
а кой си ти, това е много трудно.

Както вятърът като полъхне,
всеки път търся завет.
Дъжд или пък сняг да завали,
гледам да съм на сухо и топло място.

Защо трябва да се мъча да се променям,
та това е напълно невъзможно.
То по някакъв начин е във мен,
заложено още в мойто рождество!

Аз си мисля, че просто трябва да сме хора
и винаги да мислим трезво.
Каквото има да се случва,
никой не може да го промени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...