Времето си върви, животът си тече.
Светът се променя със всеки изминал ден.
Всеки расте, изгражда се като личност,
но в крайна сметка си остава същия.
Просто никой не може да ни опознае,
дори самата личност понякога не знае!
Кой съм аз, какво точно искаш от живота,
а кой си ти, това е много трудно.
Както вятърът като полъхне,
всеки път търся завет.
Дъжд или пък сняг да завали,
гледам да съм на сухо и топло място.
Защо трябва да се мъча да се променям,
та това е напълно невъзможно.
То по някакъв начин е във мен,
заложено още в мойто рождество!
Аз си мисля, че просто трябва да сме хора
и винаги да мислим трезво.
Каквото има да се случва,
никой не може да го промени!
© Георги Дянков All rights reserved.