Още една нощ със теб
Не е въпроса че любовта отива и се връща,
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват,
да можеш да спестиш обратната вълна на удара,
не е въпроса колко в нас сме прави или грешни,
а колко можем да се съхраним отново да се съдим.
Защото лесно е да кажеш тези тежки думи,
по трудното е да накараш някой да се изправи,
и да му дадеш онази доза, усет за достойнство,
когато, останали са само трохите на надеждата.
И аз се уча, цял живот се уча да разбирам,
и всеки път отново и отново сякаш съм забравила,
.. не може да запазиш себе си от удара когато,
от липсата, .. загубваме крилата си.
Но все пак, някой ден проглеждаш, като влажна есен,
една верига, останала във стъпките на времето,
не е въпроса, че любовта и идва, и си тръгва,
а този страх .. отново да си нечий.
(А аз не искам да си тръгваш .. никога)
( .. https://youtu.be/sDZpf7DfggM )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Василева Все права защищены
