10 янв. 2021 г., 20:52  

Още искам да живея!

765 0 0

Нощта над мен ще се спуска

и ето - страх ме е от мрака.

Надеждата ме напуска

и отчаяна душа заплака.

 

В мен расте тревога,

опитвам се да я овладея,

но, уви, не мога,

а още искам да живея.

 

Кой ли ще ме помни,

когато страшният час настъпи?

На кого му пука за мъките огромни,

що ще имам... освен на близки скъпи?

 

Всеки гледа да те изостави,

дори ако от туй няма изгода,

а в скърби душа се дави,

че ще ме приспи майката природа.

 

С нея навеки ще се слея,

червеи тялото ми ще ядат,

а още искам на Земята да живея,

но в бездната ще чезне моят път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....