10 янв. 2021 г., 20:52  

Още искам да живея!

766 0 0

Нощта над мен ще се спуска

и ето - страх ме е от мрака.

Надеждата ме напуска

и отчаяна душа заплака.

 

В мен расте тревога,

опитвам се да я овладея,

но, уви, не мога,

а още искам да живея.

 

Кой ли ще ме помни,

когато страшният час настъпи?

На кого му пука за мъките огромни,

що ще имам... освен на близки скъпи?

 

Всеки гледа да те изостави,

дори ако от туй няма изгода,

а в скърби душа се дави,

че ще ме приспи майката природа.

 

С нея навеки ще се слея,

червеи тялото ми ще ядат,

а още искам на Земята да живея,

но в бездната ще чезне моят път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...