10.01.2021 г., 20:52  

Още искам да живея!

761 0 0

Нощта над мен ще се спуска

и ето - страх ме е от мрака.

Надеждата ме напуска

и отчаяна душа заплака.

 

В мен расте тревога,

опитвам се да я овладея,

но, уви, не мога,

а още искам да живея.

 

Кой ли ще ме помни,

когато страшният час настъпи?

На кого му пука за мъките огромни,

що ще имам... освен на близки скъпи?

 

Всеки гледа да те изостави,

дори ако от туй няма изгода,

а в скърби душа се дави,

че ще ме приспи майката природа.

 

С нея навеки ще се слея,

червеи тялото ми ще ядат,

а още искам на Земята да живея,

но в бездната ще чезне моят път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...