Още малко за безразличието
Кога загубваме очите си за другия?
Загърнати във гняв и във обида,
по шепичка от себе си изгубваме,
а самотата в нощите ни идва.
И стават глухонеми сетивата ни.
Пропускаме,любов,че ти си тръгваш,
че някъде по пътя между двама ни
си станала на болка остроръба...
А можех да извикам,да те спра...
Но не.Преглътнах и сълзите си,и думите.
Сега виси над мене самота
и безразличие куршумено.
Загърнати във гняв и във обида,
по шепичка от себе си изгубваме,
а самотата в нощите ни идва.
И стават глухонеми сетивата ни.
Пропускаме,любов,че ти си тръгваш,
че някъде по пътя между двама ни
си станала на болка остроръба...
А можех да извикам,да те спра...
Но не.Преглътнах и сълзите си,и думите.
Сега виси над мене самота
и безразличие куршумено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ружена Все права защищены
