Jan 14, 2007, 5:39 AM

Още малко за безразличието

  Poetry
1.7K 0 13
Кога загубваме очите си за другия?
Загърнати във гняв и във обида,
по шепичка от себе си изгубваме,
а самотата в нощите ни идва.
И стават глухонеми сетивата ни.
Пропускаме,любов,че ти си тръгваш,
че някъде по пътя между двама ни
си станала на болка остроръба...
А можех да извикам,да те спра...
Но не.Преглътнах и сълзите си,и думите.
Сега виси над мене самота
и безразличие куршумено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, не само името ти и красиво! Стиховете ти са пълни с много чувства, докосват се до сърцето и радват! Прочетох ги, пиша само тук, за да ти кажа, че много ми допадаш - като усещане за света! Бъди все такава!
  • Безразличието наистина може да убие! Като куршумът! Харесва ми!
  • Много добре написано.
    Замисли ме.
  • Браво!
    Стиха ти е страхотен!
    Искрени поздрави!
  • Живи стихове!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...