Целуваш ме...
Целувките ти парят,
като жарава ме горят,
но като нестинарка боса
аз искам да изгарям в тях...
Прегръщаш ме...
В ръцете ти потъвам,
като удавник чезна в тях,
не се боя от твоята стихия -
аз искам само да умра във тях...
Поглеждаш ме с очите си небесни
и в безумен порив разперила криле,
политам в тях, дори да е последен,
дори след миг да падна
в нищото с пречупени криле...
Обичай ме!
Докосвай ме!
Целувай ме!
Изгаряй ме!
Убивай ме!
Нека ме боли...
Но само още миг поне обичай ме...
Поне веднъж още с мене полети...
© Надежда Все права защищены