9 окт. 2010 г., 13:37

Още миг

1.1K 0 1

Целуваш ме...

Целувките ти парят,

като жарава ме горят,

но като нестинарка боса

аз искам да изгарям в тях...

Прегръщаш ме...

В ръцете ти потъвам,

като удавник чезна в тях,

не се боя от твоята стихия -

аз искам само да умра във тях...

Поглеждаш ме с очите си небесни

и в безумен порив разперила криле,

политам в тях, дори да е последен,

дори след миг да падна

в нищото с пречупени криле...

Обичай ме!

Докосвай ме!

Целувай ме!

Изгаряй ме!

Убивай ме!

Нека ме боли...

Но само още миг поне обичай ме...

Поне веднъж още с мене полети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето, вече знаеш защо си жива.Ти си опознала любовта, а на това се крепи светът. Светът е сътворен с любов. Бъди щастлива и се носи на крилете на ЛЮБОВТА ВЪВ ВЕЧНОСТА.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...