9.10.2010 г., 13:37

Още миг

1.2K 0 1

Целуваш ме...

Целувките ти парят,

като жарава ме горят,

но като нестинарка боса

аз искам да изгарям в тях...

Прегръщаш ме...

В ръцете ти потъвам,

като удавник чезна в тях,

не се боя от твоята стихия -

аз искам само да умра във тях...

Поглеждаш ме с очите си небесни

и в безумен порив разперила криле,

политам в тях, дори да е последен,

дори след миг да падна

в нищото с пречупени криле...

Обичай ме!

Докосвай ме!

Целувай ме!

Изгаряй ме!

Убивай ме!

Нека ме боли...

Но само още миг поне обичай ме...

Поне веднъж още с мене полети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето, вече знаеш защо си жива.Ти си опознала любовта, а на това се крепи светът. Светът е сътворен с любов. Бъди щастлива и се носи на крилете на ЛЮБОВТА ВЪВ ВЕЧНОСТА.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...