9.10.2010 г., 13:37

Още миг

1.2K 0 1

Целуваш ме...

Целувките ти парят,

като жарава ме горят,

но като нестинарка боса

аз искам да изгарям в тях...

Прегръщаш ме...

В ръцете ти потъвам,

като удавник чезна в тях,

не се боя от твоята стихия -

аз искам само да умра във тях...

Поглеждаш ме с очите си небесни

и в безумен порив разперила криле,

политам в тях, дори да е последен,

дори след миг да падна

в нищото с пречупени криле...

Обичай ме!

Докосвай ме!

Целувай ме!

Изгаряй ме!

Убивай ме!

Нека ме боли...

Но само още миг поне обичай ме...

Поне веднъж още с мене полети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето, вече знаеш защо си жива.Ти си опознала любовта, а на това се крепи светът. Светът е сътворен с любов. Бъди щастлива и се носи на крилете на ЛЮБОВТА ВЪВ ВЕЧНОСТА.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...