9 oct 2010, 13:37

Още миг 

  Poesía » De amor
849 0 1

Целуваш ме...

Целувките ти парят,

като жарава ме горят,

но като нестинарка боса

аз искам да изгарям в тях...

Прегръщаш ме...

В ръцете ти потъвам,

като удавник чезна в тях,

не се боя от твоята стихия -

аз искам само да умра във тях...

Поглеждаш ме с очите си небесни

и в безумен порив разперила криле,

политам в тях, дори да е последен,

дори след миг да падна

в нищото с пречупени криле...

Обичай ме!

Докосвай ме!

Целувай ме!

Изгаряй ме!

Убивай ме!

Нека ме боли...

Но само още миг поне обичай ме...

Поне веднъж още с мене полети...

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ето, вече знаеш защо си жива.Ти си опознала любовта, а на това се крепи светът. Светът е сътворен с любов. Бъди щастлива и се носи на крилете на ЛЮБОВТА ВЪВ ВЕЧНОСТА.
Propuestas
: ??:??