3 окт. 2017 г., 01:16

Още мога. 

  Поэзия » Свободный стих
369 1 8

 

 

Още за любов ме бива.

но, не ми се занимава..

врял съм аз в тази ''ада''

 

по добре да съм статист.

да се правя на артист.

 

Иначе харесвам хората

даже ги обичам!

ама - тайно..

 

навън излизам

със заучена усмивка.

 

щастлив изглеждам

(снобарите да ми завиждат)

 

все още боря се да съм добър

не знам защо,обаче

отново за сатър се сещам.!?

..................................................

Когато пребледнялата

любов

седи под моста

със забучената спринцовка

от наркозата на глупостта..

сърцето ми смутено

протяга към бутилката

отново то ръка..

 

Нима съм аз виновен. че навсякъде е той,

греха?

 

А пък тъй ми се обича.!

 

А, ПЪК ТЪЙ МИ СЕ ОБИЧА.! <3 

 

 

/Манчев/

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичай и раздавай, пък за връщането не мисли! Поздрав!
  • Обичам Благородното Ти сърце Албена,но това Ти го знаеш.
  • Споделям напълно написаното от Веси, Влади и Меги! Мога да добавя, че и в този стих виждам доброто ти сърце. Поздравления!
  • Благодаря за оценката Меги
  • Благодаря за това,че ме разбираш Влади..Много Ти благодаря.
  • "Нима съм аз виновен. че навсякъде е той,
    греха?

    А пък тъй ми се обича.!"

    !!!
  • Много ми допадна, особено тук:
    "Когато пребледнялата
    любов
    седи под моста
    със забучената спринцовка
    от наркозата на глупостта..
    сърцето ми смутено
    протяга към бутилката
    отново то ръка.."
    Поздравления от мен, Приятелю!
  • Можеш, Христо! Пък и никога не е късно да обичаш... Поздрави!
Предложения
: ??:??