Още мога.
Още за любов ме бива.
но, не ми се занимава..
врял съм аз в тази ''ада''
по добре да съм статист.
да се правя на артист.
Иначе харесвам хората
даже ги обичам!
ама - тайно..
навън излизам
със заучена усмивка.
щастлив изглеждам
(снобарите да ми завиждат)
все още боря се да съм добър
не знам защо,обаче
отново за сатър се сещам.!?
..................................................
Когато пребледнялата
любов
седи под моста
със забучената спринцовка
от наркозата на глупостта..
сърцето ми смутено
протяга към бутилката
отново то ръка..
Нима съм аз виновен. че навсякъде е той,
греха?
А пък тъй ми се обича.!
А, ПЪК ТЪЙ МИ СЕ ОБИЧА.! <3
/Манчев/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
