25 авг. 2009 г., 21:49

Още смешки

1.3K 0 3



ти върви
аз мисля да остана тук
малко ще си полежа
с отрязана глава
на стъпалата
и ще те гледам
с празни
мъртви
очи
как се отдалечаваш

ти се отдалечаваш
от очите ми
мъртви
и празни
които те гледат
от стъпалата
където отрязаната ми глава
лежи
и не мисли
... никъде да ходи
но ти върви...



-----------------------------------------------------------0

Аз съм Мишо.
Аз съм просто скинеф.
Скинеф е обратното на феникс.
Фениксът умира и се възражда от пепелта.
Скинефът не се ражда, той просто умира всеки ден.
И когато дните на света най-сетне бъдат преброени.
И нищо физическо вече няма да съществува.
Скинефът ще се превърне в прах.
Който няма да има къде
да се наслои.


------------------------------------------------------------------0
Пляс, пляс.
Тежък чук.
Отдавна блъска по главата ми.
В началото болеше.
Вече не.
Главата ми е пихтия от кръв и косми.
И не ме боли
вече.



О

 

(Картинките ги сложих, за да се порадват и тези, които не могат да четат.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чета някакви супер сериозни писания... И в следващия момент някакви усмихнати котенца и личица...
    Убиваш ме просто <img src="http://i284.photobucket.com/albums/ll11/imjscn/Skype%20Animated/emoticon-0102-bigsmile.gif"/>
  • Неможах да прочета, нали съм неграмотна(((-: Но поне се порадвах на картинките(& Добре измислено.
  • Хубави картинки Поздрави

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...