Още веднъж за Любовта...
Още веднъж за Любовта...
(мисли на един информиран)
А виждаш ли, забравил съм, не помня
последен път кога те пожелах,
защото като мелница огромна
живота беше, който изживях!...
Оплитаха ме мисли като змии
и съскаха с отровният си глас,
в Душата ми безсмислени стихии
връхлитаха в борбата си за власт.
И толкова жени съм пожелавал,
обичах много сладкият им грях,
но не тъгувах дълго при раздяла,
а тръгвах след поредната от тях...
Обичах и любовните послания
и стихове написах за това...
О толкова забравени желания-
как мога да ги събера сега!...
... Днес зная вече, че легенда
и Любовта е... А често и погрешен ход.
Красива, но наивна неизменно,
подобно вярата в задгробният живот!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
