Докато те чакам, има нещо хипнотично,
йероглифите гадая на залез слънчев...
И гледам как то прониква, провокира всички
инстинкти - за нощи бели закопняли, чисти...
И ставам пленница разумна, с чувства безсилни...
Събирам образи неповторими, непроспани,
с обещания нетленни, че пак ще се повтарят...
И слънцето се удивлява, там, зад хоризонта,
заплита нежни, златни нишки помежду ни...
А с болката, невкаменена още, тихо шепне,
с разбиране безмълвно в самотата грешна...
С пера изписва йероглифно свойте знаци ...