15 мар. 2008 г., 13:17

Още за Слънцето...

Поэзия » Философская

676 0 11

Докато те чакам, има нещо хипнотично,
йероглифите гадая на залез слънчев...
И гледам как то прониква, провокира всички
инстинкти - за нощи бели закопняли, чисти...
И ставам пленница разумна, с чувства безсилни...
Събирам образи неповторими, непроспани,
с обещания нетленни, че пак ще се повтарят...
И слънцето се удивлява, там, зад хоризонта,
заплита нежни, златни нишки помежду ни...
А с болката, невкаменена още, тихо шепне,
с разбиране безмълвно в самотата грешна...
С пера изписва йероглифно свойте знаци
и с жал - проспиваме божествени ерзаци...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

пинда.св (Стоян Владов)

В лош ден ме намери Мариола.Стихът ти е добър , но както казва Ерофееф-не вярвай на жените, още повече на мъжете .Хубаво

2008-03-16T00:33:58+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря ви приятели за единомислието!!!
Другото е подробност...

2008-03-15T21:23:14+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

чудесен стих скъпа Мариола!!!
тези наши деца са всичко
което имаме!!!
готови сме на всичко за тях!!!
прегръщам те от сърце!

2008-03-15T20:48:31+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Миме...важно е, че много ги обичаме!!! Допустимо е да грешим, допустимо е и те да грешат, но тази обич е нещо велико!!!!!!! Тази връзка е най - силната, най -трудно разрушимата...Дано са добре!!! Всички деца, където и да са по света!
Прегръщам те!

2008-03-15T20:38:48+02:00
lips_of_angels (Ем)

Много е хубаво!Красота!поздрав!

2008-03-15T18:28:51+02:00