15 mar 2008, 13:17

Още за Слънцето...

684 0 11
Докато те чакам, има нещо хипнотично,
йероглифите гадая на залез слънчев...
И гледам как то прониква, провокира всички
инстинкти - за нощи бели закопняли, чисти...
И ставам пленница разумна, с чувства безсилни...
Събирам образи неповторими, непроспани,
с обещания нетленни, че пак ще се повтарят...
И слънцето се удивлява, там, зад хоризонта,
заплита нежни, златни нишки помежду ни...
А с болката, невкаменена още, тихо шепне,
с разбиране безмълвно в самотата грешна...
С пера изписва йероглифно свойте знаци
и с жал - проспиваме божествени ерзаци...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В лош ден ме намери Мариола.Стихът ти е добър , но както казва Ерофееф-не вярвай на жените, още повече на мъжете .Хубаво
  • Благодаря ви приятели за единомислието!!!
    Другото е подробност...
  • чудесен стих скъпа Мариола!!!
    тези наши деца са всичко
    което имаме!!!
    готови сме на всичко за тях!!!
    прегръщам те от сърце!
  • Миме...важно е, че много ги обичаме!!! Допустимо е да грешим, допустимо е и те да грешат, но тази обич е нещо велико!!!!!!! Тази връзка е най - силната, най -трудно разрушимата...Дано са добре!!! Всички деца, където и да са по света!
    Прегръщам те!
  • Много е хубаво!Красота!поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...