15 mar 2008, 13:17

Още за Слънцето...

678 0 11
Докато те чакам, има нещо хипнотично,
йероглифите гадая на залез слънчев...
И гледам как то прониква, провокира всички
инстинкти - за нощи бели закопняли, чисти...
И ставам пленница разумна, с чувства безсилни...
Събирам образи неповторими, непроспани,
с обещания нетленни, че пак ще се повтарят...
И слънцето се удивлява, там, зад хоризонта,
заплита нежни, златни нишки помежду ни...
А с болката, невкаменена още, тихо шепне,
с разбиране безмълвно в самотата грешна...
С пера изписва йероглифно свойте знаци
и с жал - проспиваме божествени ерзаци...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В лош ден ме намери Мариола.Стихът ти е добър , но както казва Ерофееф-не вярвай на жените, още повече на мъжете .Хубаво
  • Благодаря ви приятели за единомислието!!!
    Другото е подробност...
  • чудесен стих скъпа Мариола!!!
    тези наши деца са всичко
    което имаме!!!
    готови сме на всичко за тях!!!
    прегръщам те от сърце!
  • Миме...важно е, че много ги обичаме!!! Допустимо е да грешим, допустимо е и те да грешат, но тази обич е нещо велико!!!!!!! Тази връзка е най - силната, най -трудно разрушимата...Дано са добре!!! Всички деца, където и да са по света!
    Прегръщам те!
  • Много е хубаво!Красота!поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...