тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
15.03.2008 г., 13:17 ч.

Още за Слънцето... 

  Поезия » Философска
531 0 11
Докато те чакам, има нещо хипнотично,
йероглифите гадая на залез слънчев...
И гледам как то прониква, провокира всички
инстинкти - за нощи бели закопняли, чисти...
И ставам пленница разумна, с чувства безсилни...
Събирам образи неповторими, непроспани,
с обещания нетленни, че пак ще се повтарят...
И слънцето се удивлява, там, зад хоризонта,
заплита нежни, златни нишки помежду ни...
А с болката, невкаменена още, тихо шепне,
с разбиране безмълвно в самотата грешна...
С пера изписва йероглифно свойте знаци
и с жал - проспиваме божествени ерзаци...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В лош ден ме намери Мариола.Стихът ти е добър , но както казва Ерофееф-не вярвай на жените, още повече на мъжете .Хубаво
  • Благодаря ви приятели за единомислието!!!
    Другото е подробност...
  • чудесен стих скъпа Мариола!!!
    тези наши деца са всичко
    което имаме!!!
    готови сме на всичко за тях!!!
    прегръщам те от сърце!
  • Миме...важно е, че много ги обичаме!!! Допустимо е да грешим, допустимо е и те да грешат, но тази обич е нещо велико!!!!!!! Тази връзка е най - силната, най -трудно разрушимата...Дано са добре!!! Всички деца, където и да са по света!
    Прегръщам те!
  • Много е хубаво!Красота!поздрав!
  • Много красив стих,Мариола!!!
    Поздрав и прегръдка от мен!!!
  • Разум и чувства, винаги са с трудно разграничими знаци, но понякога се преплитат.
  • ...слънцето заплита златни нишки помежду ви...
    Много красиво! Много поетично! с обич, Мариолче.
  • Въздействащ стих!
  • Прекрасно!Докосна душата ми!С обич,Мариолче!
  • Благодаря, Реничка, провокира ме хубавия стих
    на Витания за нейното мило Слънчице - Светланчице!!!
Предложения
: ??:??