30 июн. 2017 г., 10:11

Осиновяване

1.2K 6 21

Децата бяха вперили очи
във двамата, дошли да си избират...
(В такива мигове и Бог мълчи.
Сърцата от вълнение примират.)

Излязоха. И бяха вече трима.
Семейството намери своя син.
Детенцето  родители ще има.
Светът им се усмихна по-красив.

А другите останаха с надежда,
стаена във душите им със страх.
Те всеки ден вратите ще поглеждат...
Дали ще дойде някой и за тях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такава е тъжната истина...
    Къде отиде Елица, защо не публикуваш тук?
  • Благодаря ви, Приятели, за топлите чувства към изоставените деца!
    Бъдете здрави!
  • Истинско състрадатие. За нас само текст в стих, за други горчива съдба ...
  • Рисуваш майсторски с думи,
    прибавяш щипка чувства, обич и магия
    и образите оживяват,
    докосваш нашите сърца, души!
    Поздрави, Ели!))))))
  • !!! Тук само удивителна. Качествен и въздействащ стих!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...