30 jun 2017, 10:11

Осиновяване

  Poesía » Otra
1.2K 6 21

Децата бяха вперили очи
във двамата, дошли да си избират...
(В такива мигове и Бог мълчи.
Сърцата от вълнение примират.)

Излязоха. И бяха вече трима.
Семейството намери своя син.
Детенцето  родители ще има.
Светът им се усмихна по-красив.

А другите останаха с надежда,
стаена във душите им със страх.
Те всеки ден вратите ще поглеждат...
Дали ще дойде някой и за тях?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такава е тъжната истина...
    Къде отиде Елица, защо не публикуваш тук?
  • Благодаря ви, Приятели, за топлите чувства към изоставените деца!
    Бъдете здрави!
  • Истинско състрадатие. За нас само текст в стих, за други горчива съдба ...
  • Рисуваш майсторски с думи,
    прибавяш щипка чувства, обич и магия
    и образите оживяват,
    докосваш нашите сърца, души!
    Поздрави, Ели!))))))
  • !!! Тук само удивителна. Качествен и въздействащ стих!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...