Оскъден свят
Оскъден свят
============
Светът ни по природа е суров,
оскъден на добро, хронично сушав,
Далеч в небето Господ е любов,
но пулсът на Земята е бездушен.
От млякото на топлата ѝ гръд,
човеците бозаят по хайдушки.
И в овчи кожи крият за из път
смъртта, стаена в дулото на пушка.
Не вярвам ялов свят да победи
и често към незримото поглеждам.
В небето търся Божии следи,
а може би единствено надежда.
Но Бог откривам в своето сърце,
защото и в омразата обичам.
Насочи ли смъртта към мене цев,
навярно ще се преродя във птица.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
