2 dic 2015, 11:48

Оскъден свят

  Poesía
762 1 5

Оскъден свят
============

Светът ни по природа е суров,
оскъден на добро, хронично сушав,
Далеч в небето Господ е любов,
но пулсът на Земята е бездушен.


От млякото на топлата ѝ гръд,
човеците бозаят по хайдушки.
И в овчи кожи крият за из път
смъртта, стаена в дулото на пушка.

 

Не вярвам ялов свят да победи
и често към незримото поглеждам.
В небето търся Божии следи,
а може би единствено надежда.

 

Но Бог откривам в своето сърце,
защото и в омразата обичам.
Насочи ли смъртта към мене цев,
навярно ще се преродя във птица.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...