9 мар. 2011 г., 10:10

Осми март

2.1K 0 22
На този ден празничен усмивки блестят,
загърбили обиди, грижи, вини,
мечтите ни волно и красиво летят,
приспали под камък всички злини.
Наричат ни с гордост “мъжки момичета”
за това, че елегантно по тръни вървим
и подаряват ни нежни кокичета,
дори и когато от рани кървим.
В косите ни пролетни сняг се белее,
но в сърцето  дръзко обичта звъни,
незалязващо слънце в очите ни  пее
и вяра в бъднините светло кълни.
Били сме, казват, лукави измамници,
грехът на Ева бил ни в кръвта,
а всъщност даряваме само празници
и лекуваме с любов и нежност скръбта.
Любими и съпруги, майки - ж е н и,
животът изконен в нас е вграден
и нека вовеки светът да ни вини,
ако вина е от майка да си роден!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Донко, радвам се,
    че ти харесва стиха ми!
    Пожелавам ти много щастие
    и само сбъднати мечти съдбата
    щедро да ти дари! БЪДИ!!!
  • МНого хубаво стихотворение!
  • Благодаря, Стежана!
    Благодаря, Юлия!
    Пожелавам да сте много щастливи
    и много обичани винаги! Само
    сбъднати мечти да има в живота ви!
    БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!!!
  • И нека, не само на този ден усмивката да е на лицето ни!
    Поздрав!
  • Много ми хареса!
    Пролетен сняг, обич . . .
    Жената е всеотдайна!
    Успех ти желая!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...