Осми март
Мама вкъщи е сама.
Татко го няма...!
На празника тъжно
дърпа въжето със спомени,
навива от мислите букетче цветя,
което днес няма кой да й връчи!
Далече сме, но сърцата летят,
устните мило нашепват
"мамо, обичам те!".
Литва сълза -
пареща и ранима,
опръсква ни..!!!
Щом чуе гласа ни,
забравила болка и грижи,
самотата скрива под
маската на усмивка,
пак пита как сме,
а нея въобще да не я мислим!
Мама - две срички -
лесни, достъпни, пълни
с обич и ласка!
Няма друга жена като мама,
която закрила да ми дари,
с нежност и любов да ме обвие
и да ми прости...!!!
Честит празник, мамо!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
