Мама вкъщи е сама.

Татко го няма...!

На празника тъжно

дърпа въжето със спомени,

навива от мислите букетче цветя,

което днес няма кой да й връчи!

Далече сме, но сърцата летят,

устните мило нашепват

"мамо, обичам те!".

Литва сълза -

пареща и ранима,

опръсква ни..!!!

Щом чуе гласа ни,

забравила болка и грижи,

самотата скрива под 

маската на усмивка,

пак пита как сме,

а нея въобще да не я мислим!

Мама - две срички -

лесни, достъпни, пълни

с обич и ласка!

Няма друга жена като мама,

която закрила да ми дари, 

с нежност и любов да ме обвие

 и да ми прости...!!!

Честит празник, мамо!!!