29 мар. 2013 г., 19:00

Осмият цвят на дъгата

775 0 3

---


Там, където си мислиш,
че свършва небето
и където се ражда невинното стръкче трева,
и се смееш, а плачеш
(че тъй е прието) —
точно там се намира трамплинът за полет — в рова!

 

 

Там, където изричаш
"Амин" след молитва,
тежки дири дълбала в безсънните нощни луни,
точно там ще откриеш —
мечтите ти литват,
ако прежното време по ням циферблат занулиш.

 

 

И когато е празна,
безкръвна душата
и през облак изплаче бездънните свои очи —
ще пристигне Любим
с осми цвят на дъгата
и приятелски думи ще каже, ще блеснеш почти!

 

 

Ти тогава не тръгвай,
подай му ръцете —
и ще близне лицето ти грейнала топла роса.
С този Някой с усмивка
и плам ще усетиш
как във него ликът ти безкрайна любов е посял.

 

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...