29 mar 2013, 19:00

Осмият цвят на дъгата

  Poesía
776 0 3

---


Там, където си мислиш,
че свършва небето
и където се ражда невинното стръкче трева,
и се смееш, а плачеш
(че тъй е прието) —
точно там се намира трамплинът за полет — в рова!

 

 

Там, където изричаш
"Амин" след молитва,
тежки дири дълбала в безсънните нощни луни,
точно там ще откриеш —
мечтите ти литват,
ако прежното време по ням циферблат занулиш.

 

 

И когато е празна,
безкръвна душата
и през облак изплаче бездънните свои очи —
ще пристигне Любим
с осми цвят на дъгата
и приятелски думи ще каже, ще блеснеш почти!

 

 

Ти тогава не тръгвай,
подай му ръцете —
и ще близне лицето ти грейнала топла роса.
С този Някой с усмивка
и плам ще усетиш
как във него ликът ти безкрайна любов е посял.

 

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...