29 mar 2013, 19:00

Осмият цвят на дъгата

  Poesía
771 0 3

---


Там, където си мислиш,
че свършва небето
и където се ражда невинното стръкче трева,
и се смееш, а плачеш
(че тъй е прието) —
точно там се намира трамплинът за полет — в рова!

 

 

Там, където изричаш
"Амин" след молитва,
тежки дири дълбала в безсънните нощни луни,
точно там ще откриеш —
мечтите ти литват,
ако прежното време по ням циферблат занулиш.

 

 

И когато е празна,
безкръвна душата
и през облак изплаче бездънните свои очи —
ще пристигне Любим
с осми цвят на дъгата
и приятелски думи ще каже, ще блеснеш почти!

 

 

Ти тогава не тръгвай,
подай му ръцете —
и ще близне лицето ти грейнала топла роса.
С този Някой с усмивка
и плам ще усетиш
как във него ликът ти безкрайна любов е посял.

 

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...