Осмият ден
Осмият ден
Пак денят е осмият на януари –
водата мръзне в ледени сълзи,
като онзи осми, който се стовари
връз сърцето ми и го строши.
Изминаха четиридесет лета,
зими – толкоз, плюс една,
а в душата ми хрущи калта –
замръзналите буци от студа –
стъпчица, след нея друга… пак и пак…
Спъвам се, крака се вкочаняват –
(сърцето бавно го превзема мрак)
до последния ти дом те придружават.
Тъй много мръзнах, мамо, там,
мисля, няма по-студено време…
освен кога останеш под небето сам
и Господ майка ти отнеме.
Изминах всичките Пътеки,
написани от Бога.
изплаках сълзите навеки…
да те забравя, мамо, не, не мога!
Мамо, живите да имитирам,
много, много аз се уморих…
отколе ще ми се да се прибирам
до обичния ти, майчин лик.
Понякога ти пиша кратички писма,
но не ги изпращам. Нивга!
Сирачетата нямат право на това –
от сълзите им Бог не мигва.
Ренето
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
