21 авг. 2008 г., 08:53

Остана!...

Поэзия » Любовная

1K 0 31

Остана!...

Остана някъде по пътя -
моята и твоята Любов...
остана пак сама - о, колко пъти
тръпнеше под вятъра суров!...

Остана някъде смутена -
в душите ни живяла сто лета...
и тъй-ненужна и за теб и мене -
осъдена на вечна самота!...

Остана, за да се загуби -
да бъде не Любов, а сянка...
Самотнице, ти всички ни погуби,
но пак е горда твоята осанка!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Чудесен стих! Прегръдки, Танче!!!

2008-08-23T14:21:04+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Светни с едно фенерче през нощта,
за да открие вашата любов
изгубена пътека към дома
и да ви грабне с огън нов...
Поздравче,Таня за хубавия стих!

2008-08-22T10:31:47+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Благодаря за хубавите думи

2008-08-22T10:21:39+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Хм, не тя е останала, а вие сте я оставили! Наситили сте й се и сте я оставили! И не тя вас, вие нея сте погубили, Таня!
А по-вярното сигурно е, че още си я имате - че тя ръжда няма да хване!

2008-08-22T10:21:27+03:00
ДесиК (Деси Копчалийска)

Да, такава е Любовта понякога - погубваща...

2008-08-21T23:29:20+03:00