Aug 21, 2008, 8:53 AM

Остана!...

  Poetry » Love
1K 0 31
            Остана!...

Остана някъде по пътя -
моята и твоята Любов...
остана пак сама - о, колко пъти
тръпнеше под вятъра суров!...

Остана някъде смутена -
в душите ни живяла сто лета...
и тъй-ненужна и за теб и мене -
осъдена на вечна самота!...

Остана, за да се загуби -
да бъде не Любов, а сянка...
Самотнице, ти всички ни погуби,
но пак е горда твоята осанка!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Прегръдки, Танче!!!
  • Светни с едно фенерче през нощта,
    за да открие вашата любов
    изгубена пътека към дома
    и да ви грабне с огън нов...
    Поздравче,Таня за хубавия стих!
  • Благодаря за хубавите думи
  • Хм, не тя е останала, а вие сте я оставили! Наситили сте й се и сте я оставили! И не тя вас, вие нея сте погубили, Таня!
    А по-вярното сигурно е, че още си я имате - че тя ръжда няма да хване!
  • Да, такава е Любовта понякога - погубваща...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...