Aug 21, 2008, 8:53 AM

Остана!...

  Poetry » Love
1K 0 31
            Остана!...

Остана някъде по пътя -
моята и твоята Любов...
остана пак сама - о, колко пъти
тръпнеше под вятъра суров!...

Остана някъде смутена -
в душите ни живяла сто лета...
и тъй-ненужна и за теб и мене -
осъдена на вечна самота!...

Остана, за да се загуби -
да бъде не Любов, а сянка...
Самотнице, ти всички ни погуби,
но пак е горда твоята осанка!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Прегръдки, Танче!!!
  • Светни с едно фенерче през нощта,
    за да открие вашата любов
    изгубена пътека към дома
    и да ви грабне с огън нов...
    Поздравче,Таня за хубавия стих!
  • Благодаря за хубавите думи
  • Хм, не тя е останала, а вие сте я оставили! Наситили сте й се и сте я оставили! И не тя вас, вие нея сте погубили, Таня!
    А по-вярното сигурно е, че още си я имате - че тя ръжда няма да хване!
  • Да, такава е Любовта понякога - погубваща...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...