Lunnatasianka (Галина Данкова)
12 155
6 июл. 2014 г., 09:52

Останах... 

  Поэзия » Другая
601 0 2


Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
 Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.

 Останах черна, като мъка,
в пресъхнали очи като сълза.
 Останах тиха, скрита, тъжна,
 невярваща, че идва сутринта.

Останах галеща за нощното спокойствие,
стъписана от чутовната му тишина.
Останах и ще бъда вечно безпокойствие,
 за всеки, неразбрал моята душа.

05.07.2014 година
Галина Петрова Данкова

© Галина Данкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,миличка
  • Всеки има такива мигове, Галина.
    Както е казала Станка Пенчева,

    Само "гордостта ще ти изправя главата
    като железен гръбнак".

    Бъди горда!
Предложения
: ??:??