Lunnatasianka (Галина Данкова)
12 153
Jul 6, 2014, 9:52 AM

Останах... 

  Poetry » Other
725 0 2


Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
 Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.

 Останах черна, като мъка,
в пресъхнали очи като сълза.
 Останах тиха, скрита, тъжна,
 невярваща, че идва сутринта.

Останах галеща за нощното спокойствие,
стъписана от чутовната му тишина.
Останах и ще бъда вечно безпокойствие,
 за всеки, неразбрал моята душа.

05.07.2014 година
Галина Петрова Данкова

© Галина Данкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,миличка
  • Всеки има такива мигове, Галина.
    Както е казала Станка Пенчева,

    Само "гордостта ще ти изправя главата
    като железен гръбнак".

    Бъди горда!
Random works
: ??:??