Останах...
961
0
2
Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.
Останах черна, като мъка,
в пресъхнали очи като сълза.
Останах тиха, скрита, тъжна,
невярваща, че идва сутринта.
Останах галеща за нощното спокойствие,
стъписана от чутовната му тишина.
Останах и ще бъда вечно безпокойствие,
за всеки, неразбрал моята душа.
05.07.2014 година
Галина Петрова Данкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Данкова Всички права запазени
