Останах неразбрана
Мъртва ли съм,
или просто отказах да дишам?
Друга отдавна не съм.
Сега, тръпнеща, към нереалното тичам.
В мътни, лъжливи морета се давих,
но неспокойният дух жалко протегна ръце...
Човешката завист и злоба не пожалих.
Преборих се! Душата ми на тях не ще се продаде!
Различията ни доказват, че сме хора.
Отдавна за разбиране отказах да се моля.
Далеч от мен с таз сладка, лицемерна отрова.
Единствено със слънцето от днес ще говоря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Костадинова Все права защищены
