Останах неразбрана
Мъртва ли съм,
или просто отказах да дишам?
Друга отдавна не съм.
Сега, тръпнеща, към нереалното тичам.
В мътни, лъжливи морета се давих,
но неспокойният дух жалко протегна ръце...
Човешката завист и злоба не пожалих.
Преборих се! Душата ми на тях не ще се продаде!
Различията ни доказват, че сме хора.
Отдавна за разбиране отказах да се моля.
Далеч от мен с таз сладка, лицемерна отрова.
Единствено със слънцето от днес ще говоря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
