ОСТАНАХМЕ ДЕЦА
Днес се върнах!
... В нашия град,
при нашите спомени.
Отидох на нашето място,
но отидох сама.
Седнах на нашата пейка,
но седях сама.
Тя същата бе, но...
не туптяха там вече
две сърца.
Малко й бе изсветляла боята,
но пазеше най-силните трепети на душата.
Познати лица рядко срещах,
но малкото се чудеха, че съм сама,
преди с тебе ни срещаха,
но оттогава не мина месец,
не минаха два,
много време мина,
много пъти ни препъна жестоката съдба.
Колко много бяхме щастливи,
колко много заедно се чувствахме живи.
Колко лудо биеха нашите детски сърца,
но да, деца бяхме...
дано и до днес в душите сме останали така.
не е посветено
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
