Остани
В нощ без луна, видях очи.
В облак от мечти усетих ръце.
Не се усмихнах дори, защото знаех, че ще боли.
Една сълза се спря за миг
И аз разбрах колко ще ме нарани.
Заслепена тръгнах
и с пътека от звезди се слях.
В светлина с портегнати ръце ме улови.
Прегърнахме се и не за миг.
Завинаги, ми каза ти.
Твоя, виновно аз прошепнах,
ОСТАНИ!
Таня Кирилова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
