Толкова вечери небето е сияло
със алчните фенери на звездите,
докато ти си ме приспивал. Бавно.
Като камбани плачат в ушите ми
песните ти. А сърцето
повтаря "Ето, идва краят.
Без Него ще сияе ли небето?"
Задръж минутите, часовника, Вселената.
Убий промените и спри света,
защото ето я - със крачките на Времето
на пръсти идва Безсмъртната. Смъртта.
В дома и няма песни - там ще пее ...