Crimson
1 результат
Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята. ...
  753 
Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен. ...
  703 
Събирам мечти. Във шепи държа ги
и само със дъх ги убивам.
Те падат учудени върху асфалта,
до последно се мъчат да литнат,
но ги няма крилете. ...
  751 
И ето ни пак на асфалта,
кънтящ от гуми,
натежал от съдби.
И черен е пушекът,
който в небето виси ...
  702 
Вали. Сребристо-прозрачен мираж
по стъклата познати. Немити.
Оставя бразди във златистата прах
на спомените. На дните.
На перваза, във стари саксии, цветя ...
  749 
Сърцето ми. Спира.
Сърцето ми спира -
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките - увиснала ...
  968 
Тези релси
ограбващи,
дълги безкрайно,
отвеждащи.
Със железни сърца, ...
  891 
Сигурно прашец от среброкоси феи
е превърнал в приказка този късен час.
Във утробите на нежните алеи
вятърът танцува, полудял от страст.
Храсти и треви се любят в тъмнината. ...
  822 
Слънчогледите танцуват по двойки,
със шепот на листи ме следват,
целуват ми коленете -
защото знаят, че идвам при тебе.
Деца на лятото, оставете ме. ...
  960 
Лежиш под завивките - толкова мъничка,
говориш за релси от светлина
и за безкрая - син и безсмъртен.
Говориш за пътя си към смъртта.
Говориш, говориш. Аз вярвам, склонила ...
  895 
Толкова вечери небето е сияло
със алчните фенери на звездите,
докато ти си ме приспивал. Бавно.
Като камбани плачат в ушите ми
песните ти. А сърцето ...
  747 
Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини. ...
  786 
Беше зима. Пръстите тръпнеха -
до прозореца пишех писмо.
По стъклото каймачено-гъсто
разцъфваше снежно везмо.
Гледах нежните, бели рисунки ...
  719 
Съществувайки, бях нищо.
Ти ме сътвори - със устни и със длани.
А после тръгна.
Като вратичка ме затръшна
и ме разруши. ...
  778 
Тя имаше черен фотоапарат.
Мъкнеше го навсякъде в ръце,
искаше да снима целия свят,
да го заключи в снимки джобен формат -
всеки път с трансформирано лице. ...
  1062 
Нежен валс се играеше.
Копринени поли заливаха пода.
И всяка хорска усмивка сияеше
като бисер в короната на пиршеството.
Придворните дами се увиваха ...
  775 
Беше чисто - като дъжд - когато те видях.
Неочаквано, зашеметяващо. Като буря в летния мрак.
Беше бързо и проникващо в сетивата. Като гръм.
Беше хубаво, много хубаво. Но сякаш знаех, че е сън.
Държах те във дланите си, но ти изтичаше като вода. ...
  741 
Отлита сънят със шепота на
птичи криле.
В тази пясъчна сутрин нищо
не може да е зле.
Юлското слънце разцъфва, ...
  776 
Душата ти е пясък.
Плаващи пясъци.
Горещи, равни, потайни.
Поглъщат ме на бавни тласъци.
Красотата им е в това, че са безкрайни. ...
  723 
Лилавите отпечатъци на слънцето
полепват по небето като по стъкло
и се превръщат във водовъртеж от огън,
в кървящо панаирско колело.
Прелитат птици с уморени махове, ...
  653 
Предадох ти се доброволно,
защото исках да бъда прегърната.
Като ваза, която иска да бъде напълнена.
Като рамо, което трябва да бъде загърнато.
Като устни, които чакат да бъдат погълнати. ...
  1068 
Предложения
: ??:??