ОСТАНИ, ЛЮБОВ...
Остани, Любов...
еddie (Ивайло Яков) & Белоснежkа
Ти пролетна радост, изтъкана във цвят,
тръгни си навреме, аз нося слана!
Душата ти сгрява целия Свят,
а моята в лед – скована душа!
От лед не боя се, сърце е жарава...
искрица от въглен на тебе ще дам.
В очите ми огнено слънце изгрява –
ела, докосни ме, вземи моя плам...
И си малка, невинна – лъчисто дете.
Иди си навреме, аз съм лош и порастнал.
Тръгни... опази туй жарко сърце,
мойто навеки е с пламък угаснал.
Пожарите мъртви с любов ще разпаля!
Защо ме прогонваш?! В душата вали...
Ти рано роден си, но даже нехая...
че късно разцъфнах пред твойте очи!
Ти - пролетен пóвей, цвят теменужен -
копнеж неочакван по пътя ми прашен...
Моя радост, тръгни си – за мен незаслужена!
Сърцето ми палиш… така съм уплашен...
До лудост обичам те! Как да си тръгна?!
Отново се раждам… възкръсвам, дете!
Със нежна целувка страха ще изтръгна…
“Остани!” – прокънтява съживено сърце!
декември, 2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
