Остани си прекрасна
Ах, тази вечер
роди се в мене стих,
извезан от мрачни мисли,
обкован от тъмни щрихи.
Няма любов,
няма омраза.
Няма и болка,
но аз пак страдам.
Болка ли? Обичам я много,
а дори и не знам,
но явно е толкова,
за да ме даряват с нея и тук, и там.
Няма усмивка,
няма сълзи,
няма дупка,
а сърцето кърви.
Сърце ли? Чувствам го силно,
как интересно тупти,
нима е забравило, колко...
илюзии някой в мене разби ?
Илюзии или мечти,
нима има значение, когато мигът го няма,
беше... прекрасната ти,
но явно няма значение, щом в теб сърце не тупти.
Роди се в мен стих
и угасна,
аз пак ще съм тих,
а ти... остани си прекрасна...
25.04.2007 22:03
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
