Ти не си като другите - скучна и сива -
красив силует си на свенлива бреза.
Искрите на вино си - младо, пенливо,
от ярка комета в простора следа.
Слънчево зайче си, от изгрев през юли,
приспивната песен на летен щурец.
Сладкия мирис на дъхава дюля,
нежният цвят си на полски синчец.
Бисерно кладенче са твоите устни -
рояче светулки в очите кръжи.
Родена за муза на ваятел изкусен -
за длето са достойни твойте черти.
Остани си такава - светла, различна -
бялата врана сред сиви ята.
Докосната свише, остани артистична -
природата щедра към теб е била.
© Илия Станков Все права защищены