1 мая 2006 г., 11:55

Остава...

1.4K 0 1

Любов… и лице,

любов… и сълза,

Любов… и неприязън.

И продължава…

      Защото животът не прощава.

Може и да дойдеш

                …може и да не

Не сега… обичаш

                         …но не сега

мислиш…

                  Че можеш, че виждаш, че искаш,

но отминаваш:

                        животът продължава.

И сега, и тогава,

                         любовта умира бавно,

а една душа остава празна.

Едни очи остават слепи,

едно сърце няма да обича…

Защото любовта не задължава,

но там някъде в мен дълбоко си остава…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стейси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...