1 мая 2006 г., 11:55

Остава...

1.4K 0 1

Любов… и лице,

любов… и сълза,

Любов… и неприязън.

И продължава…

      Защото животът не прощава.

Може и да дойдеш

                …може и да не

Не сега… обичаш

                         …но не сега

мислиш…

                  Че можеш, че виждаш, че искаш,

но отминаваш:

                        животът продължава.

И сега, и тогава,

                         любовта умира бавно,

а една душа остава празна.

Едни очи остават слепи,

едно сърце няма да обича…

Защото любовта не задължава,

но там някъде в мен дълбоко си остава…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стейси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...