1.05.2006 г., 11:55

Остава...

1.4K 0 1

Любов… и лице,

любов… и сълза,

Любов… и неприязън.

И продължава…

      Защото животът не прощава.

Може и да дойдеш

                …може и да не

Не сега… обичаш

                         …но не сега

мислиш…

                  Че можеш, че виждаш, че искаш,

но отминаваш:

                        животът продължава.

И сега, и тогава,

                         любовта умира бавно,

а една душа остава празна.

Едни очи остават слепи,

едно сърце няма да обича…

Защото любовта не задължава,

но там някъде в мен дълбоко си остава…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стейси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...