Остава
Нуждая се от твойта топлина...
Нуждая се от нежните ти устни.
От моята във твоята ръка.
От целувките ти сладко вкусни.
От косата ти, като одеяло.
От гърдите ти омайни чаши.
Нуждая се от тялото ти бяло,
и от мечтите, само наши.
От твоята усмивка се нуждая.
От гласа, от милото лице...
От очите ти в които виждам рая,
нуждая се от твоето сърце.
Да мога в него тихичко да вляза.
Да се сгуша, там да си остана,
и никога навън да не изляза...
Да те обичам няма да престана...
------------------------------------------
Но знам, отдавна ме забрави.
Лицето ми, в главата ти, изчезна.
Човек каквото и да прави,
застава и пред тази бездна.
На някак си изплъзналият се живот.
Когато някой любовта изгуби.
Когато друг откъсва твоя плод.
Когато друг любимата ти люби.
Сладка болка, това е любовта.
Пронизваща, крещяща, невъзможна.
И неизбежна, като пролетта,
и като нея цветна, и ужасно сложна.
Глупак е оня, който я възпее.
Защото често изведнъж престава.
В реалността... Но иначе живее...
От две сърца, в едничкото остава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лебовски Все права защищены
