i2na (Инна)
145 1101
6 сент. 2007 г., 13:23

Остава ли приятелство след любовта? 

  Поэзия
890 0 21

Под извитите клепки на кестена

се притискахме шепетно в мрака.

Ти - във мислите си, а аз - унесена

във  незримото трепетно чакане.

Между нас беше педя пространство, но сякаш

ни делеше огромна вселена -

ти на педя от мене разказваше

твоя свят как е пълен. Без мене.

И докосвах те като в кошмар, щом не мога

да ти липсвам, когато ме няма.

Пълни бяха ми шепите само със спомени -

да ти ги върна поисках тогава.

Но защо ли ги стискам и с детски инат

си повтарям до самозабрава,

че щом много силна е била любовта

тя следи непременно остава?

Явно някъде времето бързо изтрива

всеки спомен от вчерашно вричане.

Аз не търся от теб любов - нова и дива,

а само нежност от старо обичане.

По приятелски, просто така, да попиташ:

„Как  си днес?” и... това е.

Боли ме от твоето грубо затишие -

то крещи, че за мене нехаеш...

© Инна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??