Остава ли приятелство след любовта?
Под извитите клепки на кестена
се притискахме шепетно в мрака.
Ти - във мислите си, а аз - унесена
във незримото трепетно чакане.
Между нас беше педя пространство, но сякаш
ни делеше огромна вселена -
ти на педя от мене разказваше
твоя свят как е пълен. Без мене.
И докосвах те като в кошмар, щом не мога
да ти липсвам, когато ме няма.
Пълни бяха ми шепите само със спомени -
да ти ги върна поисках тогава.
Но защо ли ги стискам и с детски инат
си повтарям до самозабрава,
че щом много силна е била любовта
тя следи непременно остава?
Явно някъде времето бързо изтрива
всеки спомен от вчерашно вричане.
Аз не търся от теб любов - нова и дива,
а само нежност от старо обичане.
По приятелски, просто така, да попиташ:
„Как си днес?” и... това е.
Боли ме от твоето грубо затишие -
то крещи, че за мене нехаеш...
© Инна All rights reserved.
Харесах...
