Под извитите клепки на кестена
се притискахме шепетно в мрака.
Ти - във мислите си, а аз - унесена
във незримото трепетно чакане.
Между нас беше педя пространство, но сякаш
ни делеше огромна вселена -
ти на педя от мене разказваше
твоя свят как е пълен. Без мене.
И докосвах те като в кошмар, щом не мога
да ти липсвам, когато ме няма.
Пълни бяха ми шепите само със спомени -
да ти ги върна поисках тогава. ...