Оставаме
Небето ми разказа със апломб
една история невероятна.
Звезда, стаена горе в небосклон,
на малки диаманти се разпадна.
Покрило се безкрайното небе
с искрящи диаманти, оттогава
като с блестящи айсберги в море,
Небето скъпоценно засиява.
Една звезда отива си сама,
в милиони диаманти се взривява.
Съдбата нас превръща във звезда,
след всеки нещо хубаво остава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
