dansyto (Данаил Таков)
804 3686
19 мар. 2018 г., 10:51

Оставаме 

  Поэзия
246 1 6

Небето ми разказа със апломб

една история невероятна.

Звезда, стаена горе в небосклон,

на малки диаманти се разпадна.

 

Покрило се безкрайното небе

с искрящи диаманти, оттогава

като с блестящи айсберги в море,

Небето скъпоценно засиява.

 

Една звезда отива си сама,

в милиони диаманти се взривява.

Съдбата нас превръща във звезда,

след всеки нещо хубаво остава!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрено благодаря за мнението ти, Руми!
  • Като вълшебна приказка, която няма край...!!! Прекрасно си пресъздал доброто, което винаги остава! Сърдечен поздрав, Данаил!
  • Благодаря! Радвам се
  • Хареса ми, Данаил!
  • Мерси, Владо!
  • Много ми хареса финалния куплет:
    "Една звезда отива си сама,
    в милиони диаманти се взривява.
    Съдбата нас превръща във звезда,
    след всеки нещо хубаво остава!"

    Поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??