Оставаме
Небето ми разказа със апломб
една история невероятна.
Звезда, стаена горе в небосклон,
на малки диаманти се разпадна.
Покрило се безкрайното небе
с искрящи диаманти, оттогава
като с блестящи айсберги в море,
Небето скъпоценно засиява.
Една звезда отива си сама,
в милиони диаманти се взривява.
Съдбата нас превръща във звезда,
след всеки нещо хубаво остава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
